Лекарската професия е една от най-отговорните, затова тя е и правно регламентирана. Регулирането й е насочено към осигуряване на вискокачествено медицинско обслужване и цели предотврaтяване увреждането на здравето на пациентите при нейното упражняване.
Целта на статията е да отговори на въпросите кога е налице лекарска грешка, кога тя е основание за ангажиране на отговоност и за заплащане на обезщетение, от кого може да се търси то и за кои причинени вреди се дължи.
Лекарите при осъществяване на тяхната дейност са обвързани от медицински стандарти и правила за добра медицинска практика, които се приемат от Министерството на здравеопазването. Идеята на тези стандарти и правила е да осигурят висококачествено лечение на пациентите.
Законодателят не е определил какво представлява лекарската грешка, поради което същността на явлението се извежда от съдебната практика.
Тълкувайки това понятие, Върховния касационен съд е стигнал до извода, че във всеки конкретен случай, за да се прецени дали има лекарска грешка, трябва да се отговори на два въпроса:
какви действия са били или не са били предприети от лекаря и
доколко те отговарят на дължимото от него поведение, съобразно утвърдените медицински изисквания.
По този начин може да се определи, че лекарска грешка ще е налице, когато лекарят със своите действия или бездействия е нарушил действащите медицински стандарти и правила за добра медицинска практика.
Отговорността на лекаря може да се ангажира на две основания, които взаимно се изключват. Затова следва най-напред да се прецени в коя хипотеза попада конкретният случай.
Когато между пациента и лекаря има сключен договор за предоставяне на лекарска помощ се говори за договорна отговорност. Не е необходимо договорът да е в писмена форма. Достатъчно е да има съгласие на пациента за извършване на лечението.
За да е налице този вид отговорност, лекарят следва със своите действия или бездействия, в нарушение на медицинските изисквания, да е осигурил некачествено медицинско обслужване. Тук вредите за пациента се изразяват в това, че той не е получил услугата, за която е платил.
В този случай пациентът ще може да иска релечение, да развали договора поради липсата на изпълнение от страна на лекаря /в този случай му се дължи възстановяване на платеното възнаграждение/ или да търси обезщетение за неизпълнението.
Когато такъв договор или съгласие от страна на пациента липсва, ще е налице извъндоговорна /деликтна/ отговорност. Такива ще са случаите, в които пациентът при началото на лечението не е бил в състояние да изрази съгласие /приемане в болница по спешност/.
Този вид отговорност ще е налице и когато пациентът е претърпял неблагоприятна за неговото здраве промяна, вследствие на извършеното лечение, а не просто не е получил това, за което е потърсена лекарска помощ.
В този случай потърпевшият от лекарската грешка ще има право да получи обезщетение за претъпрените вреди.
И в двата случая, за да се ангажира отговорността на лекаря трябва да е налице следното:
допусната лекарска грешка – действие или бездействие на лекаря, което е в нарушение на приетите медицински стандарти и правила за добра медицинска практика;
настъпили за пациента или неговите близки вреди, в резултат на тази грешка. Те могат да бъдат имуществени, когато са свързани с разходи за релечение или други, необходими за поправяне на допусната грешка, разноски. Могат да са и неимуществени, когато поради действията на лекаря потърпевшият е претъпял или продължава да търпи болки и страдания /те могат да са преходни, трайни, напр. при загрозяване, да са свързани с инвалидизацията на пациента или с неговата смърт/;
лекарят трябва да е действал виновно. Това изискване ще е налице, когато той е целял именно да навреди на пациента /умисъл/ или когато е действал небрежно като е допуснал настъпването на вредите, поради несъобразяване с предписаните правила за поведение на медицинските лица. Когато пациентът твърди, че лекарят е действал умишлено, той следва да докаже това. Ако се твърди, че лекарската грешка е допусната поради небрежност от страна на лекаря, пациентът не трябва да доказва този факт. В този случай лекарят трябва да установи пред съда, че не е действал небрежно и че е спазил всички предвидени правила и е направил всичко необходимо, за да предотврати неблагопроятните последици;
на следващо място следва именно тази лекарска грешка да е причинила настъпилите вреди. Тази връзка се доказва посредством съдебно-медицински експертизи, които се изготвят от специалисти. С тях се взема становище дали конкретното действие на лекаря е довело до претендираната вреда или тя е резултат от нещо друго /възможно е да е резултат от индивидуалността на организма на пациента, който реагира по различен начин при лечението/.
На първо място отговорност за вредите причинени от лекарска грешка носи самият лекар, който я е допуснал.
Когато договорът за предоставяне на лекарска помощ е сключен с лечебното заведение, към което работи лекарят, допуснал лекарска грешка, отговорност за поправяне на вредите ще носи то.
Когато е налице извъндоговорна /деликтна/ отговорност /когато няма съгласие за лечението/, отговорността ще се носи, както от лекаря, така и от лечебното заведние, в което работи той. Потърпевшият пациент в този случай може да търси обезщетение за причинените вреди от лекаря или от лечебното заведение, в зависимост от неговата преценка, тъй като те отговарят солидарно спрямо него.
Лекарите сключват задължителна застраховка „Професионална отговорност“. Поради това потърпевшият пациент има възможност да се обърне и към застрахователя на лекаря, причинил вредите при осъществяване на своята професионална дейност.
Когато лекарят плати обезщетение на пациента, той може да търси платеното от застрахователя си, тъй като в този случай той следва да понесе риска от допуснатата лекарска грешка.
Когато обезщетението се заплати от лечебното заведение, то може да търси връщане на това, което е платило, от виновния лекар. Когато лекарят работи по трудов договор, заведението може да ангажира отговорността му до размера на месечното му възнаграждение. Когато обаче той работи по граждански договор, ще трябва да възстанови целия размер на обезщетението.
Ако пациента е предизвикал или е подпомогнал настъпването на вредите, тогава отговорността на лекаря се изключва или намалява, в зависимост от действията на пациента. Такова поведение може да се изразява, например, в неспазване на лекарските предписания след извършване на лечението.
На обезщетение подлежат имуществените и неимуществените вреди.
Имуществените вреди са материалните загуби на лицето, настъпили поради поведението на лекаря /напр. направените разноски за релечение/. Пациентът следва да докаже реалното настъпване на тези разходи, например, като представи платежните нареждания за направените разноски.
Не подлежат на обезщетение разноски, които предстоят да бъдат направени и такива, които не са пряка последица от лекарската грешка.
Неимуществените вреди, които е претъпяло лицето също следва да се поправят. Лекарят дължи парично обезщетение за претърпените болки и страдания на пациента. Размерът на това обезщетение се определя за всеки конкретен случай от съда, като се съобразяват опредлени критерии. Тези критерии представляват факти /обективни обстоятелства/, които съдът следва да вземе предвид при определяне размера на обезщетението. Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС извежда по задължителен за съдилищата начин следните такива критерии:
Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди.
С оглед на гореизложеното, може да се обобщи следното:
Лекарска грешка ще е налице, когато лекарят със своите действия или бездействие е нарушил действащите медицински стандарти и правила за добра медицинска практика;
Когато пациента е дал съгласието си за извършване на лечението, отговорността ще е договорна, а когато не е – деликтна;
За да се ангажира отговорност, трябва да е допусната лекарска грешка, да са настъпили вреди, те да са последица от грешката и лекарят да е действал виновно;
Отговорни за лекарската грешка са лекарят, лекарското заведение, в което той работи и застрахователят по задължителната застраховка “Професионална отговорност” на лекаря;
За лекарска грешка се дължи обезщетение на потърпевшия пациент за всички имуществени и неимуществени вреди, които е претърпял, вследствие на нея;
адвокат Виктория Досева
Статията не представлява правно становище. Тя е изготвена абстрактно и не е съобразена с конкретиката на Вашия случай. Поради това не предприемайте правни действия въз основа на нея, а се консултирайте с адвокат.
Във всеки един конкретен случай следва да се подходи внимателно, за да се определи дали са налице изискванията за ангажиране на отговорността на лекаря за допусната грешка. Задължително е да се определи кои правила и задължения на лекаря са нарушени и да се установи връзката с прътърпените от пациента вреди.
Ако имате нужда от съдействие, не се колебайте да ни потърсите.
Най-добрата защита е навременната защита.
Попълнете формата за запитване и изпратете въпроса си към нас. В рамките на три работни дни ще Ви бъде върнат отговор на посочения от Вас имейл.
Отговорите на запитвания не представляват правни съвети и становища. Ако искате да получите правно становище съобразено конкретно с Вашия случай попълнете формата за онлайн консултация или се свържете с нас на посочените телефон и имейл.
Адвокатска кантора “Досева” си запазва правото да не отговаря на запитвания, извън областта на компетентост на адвоката.
Попълнете формата за запитване и изпратете въпроса си към нас. В рамките на три работни дни ще Ви бъде върнат отговор на посочения от Вас имейл.
Отговорите на запитвания не представляват правни съвети и становища. Ако искате да получите правно становище съобразено конкретно с Вашия случай попълнете формата за онлайн консултация или се свържете с нас на посочените телефон и имейл.
Адвокатска кантора “Досева” си запазва правото да не отговаря на запитвания, извън областта на компетентост на адвоката.