Все по-често се реализират сделки с предмет продажба на дружествени дялове. Многобройни са случаите, при които ено лице се изправя пред избора да продаде притежаваните от него дружествени дялове в едно търговско дружество. Хипотезите, водещи до това решение са много. Успоредно на това се увеличава желанието на все повече хора да печелят средства чрез търговска дейност. За част от тях закупуването на дружествен дял от вече същестуващ и работещ бизнес е по-лесно и удачно пред това да започнат от нулата. От друга страна този вид сделка може да е свързана и с желанието на един съдружник да придобие изключително собствеността върху дружеството или да увеличи своя дял в него и така да си осигури „по-голямо парче от тортата“.
Навлизайки в такива отношения всеки се стреми към гладкото и безпрепятственото им развитие. Въпреки че продажбата на дружествени дялове се таргетира като масова сделка, същата изобщо не следва да се подценява. Сключването на бланкетно изготвен договор за продажба може да доведе до редица проблеми и за двете страни. В статията ще изтъкна най-честите пропуски и грешки, които се допускат при сключването на такива сделки. А всяка една от тях води със себе си до неблагоприятни последици, някои от които са свързани с много повече разходи от тези, необходими за осигуряването на професионална помощ при реализиране на прехвърлянето.
Особността на дружествения дял като предмет на продажба е в това, че той може да се разглежда от два аспекта.
От една страна дружественият дял дава право на съдружника да получи част от имуществото на дружеството при прекратяване на своето членството. Така се формира „ликвидационният дял“ на съдружника – при напускане (освен, когато дялът да се придобива от друго лице) или при ликвидиране на дружеството съдружникът има право да получи такава част от имуществото на дружеството, която съответства на неговия дял (тук не се включва само печалбата, а всички активи на ООД).
От друга страна, той включва права и задължения, които се упражняват по време на самото участие в дружеството. Тъй като с продажбата на дружествен дял не се стига до прекратяване на члеството (и поради това не възниква право на ликвидационен дял), а само се сменя неговият титуляр, особеностите са свързани с правата и задълженията, действащи във времето от възникване до прекратяване на членството.
Едно от основните такива права, с които разполага съдружникът в ООД е правото на част от печалбата /дивидент/. В тази връзка трябва да се посочи, че ако с договора за продажба на дружествени дялове не е уговорено изрично неразпределената печалба за периода до продажбата да се получи от продавача, правата върху нея принадлежат на купувача на дружествения дял, тъй като след продажбата той ще има качеството на съдружник (има се предвид след извършване на всички елементи, които го правят съдружник, а не само договора за продажба). Неразпределена е тази печалба, за която няма взето решение за изплащане на дивиденти на съдружниците. Ако, обаче, преди продажбата е извършено такова “разпределяне”, правото върху опреденият с решението на общото събрание дивидент се дължи на продавача, тъй като той е имал качеството на съдружник към момента на вземане на решение.
С особено внимание следва да се подходи по отношение на задълженията, които купувачът ще придобие с покупката на дяловете. Някои от тези задължения са за:
Капиталови вноски:
При учредяване на едно търговско дружество е необходимо съдружниците, които си разпределят дружествените дялове да внесат по сметка на дружеството тяхната стойност. Например, ако те са решили да учредят ООД с капитал от 5 000лв. и да го разделят на 5 дружествени дяла от по 1 000лв., съдружниците трябва да внесат по 1 000лв. за всеки един от своите дялове. Възможно е, обаче, в началото да се внесе само част от него (освен в случаите, в които дружеството се учредява при минимален капитал от два лева). Тази част може да е най-малко 70% (така, ако капиталът е 5 000лв., е възможно реално съдружниците да са внесли само 3 500лв. или по 700лв. за дял). Остатъкът, който не е внесен от съдржниците (в случая по 300лв. за дружетвен дял) остава да тежи за тях като задължение към дружеството. Това задължение за доплащане на вноската за прехвърляния дял започва да тежи и върху купувача.
Допълнителни парични вноски:
Общото събрание ООД може да вземе решение, с което да задължи съдружниците да заплатят на дружеството допълнителна парична вноска. Такива решения се взимат в случай, че дружеството се нуждае от активи за осъществяване на дейността си. Така заплатените вноски се дават като заем и ООД трябва да ги възстанови на съдружниците в опредления с решението срок. Когато дружеството е взело такова решение, но продавачът не е заплатил стойността на допълнителната парична вноска, купувачът дължи нейното заплащане. Ако откаже да я заплати може да бъде изключен от дружеството.
Страните по договора за продажба на дружествен дял са купувачът и продавачът.
Купувачът може да е друг съдружник в дружеството или външно за него лице. Във втория случай, освен договорът за продажба, трябва да се извърши и процедура по приемане на нов съдружник. В този случай е необходимо и съгласието на самото дружество, тъй като то, дори да не е страна по договора, се засяга от прехвърлянето. Това съгласие се дава чрез решение на Общото събрание. В случай, че то не даде такова, договорът ще обвързва купувача и продавача от останалите клаузи /напр. неустойки и обезщетения, ако са уговорени такива в случай на отказ на ООД да приеме купувача като съдружник/. Но въпреки това, купувачът няма да може да стане съдружник без съгласието на дружеството.
Продавачът трябва да има качеството на съдружник към датата на сключване на договора. Затова е важно, когато той прехвърля всичките притежавани от него дялове и напуска дружеството, молбата за напускането му да не предхожда с повече от 3 месеца датата на договора за продажба. Това е така, тъй като с получаване на молбата за напускане от ООД, започва да тече срокът на предизвестието, който по закон е най-малко 3 месеца. С изтичане на този срок продавачът автоматично губи качеството си на съдружник. В този случай, той няма да притежава прехвърляните дружествени дялове и купувачът няма да може да ги придобие по силата на договора.
Изключение от горното правило е когато дружественият дял се прехвърля от наследника/наследниците на починал съдружник. При наследяване на дружествен дял наследниците не придобиват автоматично качеството на съдружници, освен ако вече не са такива. За да станат съдружници, те също трябва да бъдат приети с решение на ОС. Но като носители на правата и задълженията на съдружника-наследодател те могат да продадат притежаваните от последния дружествени дялове. В този случай също следва да се спази процедурата за приемане на нов съдружник, ако купувач е външно за дружеството лице.
Цената за прехвърляните дружествени дялове може да се определи свободно от страните. Те не са обвързани от стойността на дяла в капитала на дружеството и могат да определят такава под или над този размер. Обикновено факторът, който се взема предвид е състоянието на компанията, настоящите и очаквани печалби и загуби.
Когато продажната цена е над 10 000лв. плащането й трябва да стане по банков път, заради Закона за ограничаване на плащанията в брой.
Тъй като реалното заплащане по договора не е обвързано с придобиването на собствеността върху дружествените дялове, може да се уговори и разсрочено плащане на продажната цена. В този случай отново се прилага горното ограничение като от значение е общият размер на продажната цена, а не уговорените вноски по нея.
Риск за купувача по договора е наличието на запор върху прехвърляните дружествени дялове. При наличие на такъв продажбата няма да обвързва кредитора, който е наложил запора. За него тази сделка ще е несъществуваща и той ще може, въпреки нея, да търси изпълнение на вземането си чрез наложения запор. В тази хипотеза, ако дружеството не заплати на кредитора ликвидационния дял на съдружника, ООД ще може да се прекрати по съдебен ред. Последицата от това за купувача на запориран дял е, че не той, а кредиторите на неговия продавач ще получат стойността на ликвидационния дял.
До същата неблагоприятна хипотеза ще се стигне, ако продавачът има непогасени задължения към държавата, дори и да няма вписан запор. Държавата ще може да атакува извършената продажба на основание, че я уврежда в качеството й на кредитор на продавача. По този начин тази продажба няма да съществува за нея и тя ще може по описания вече ред да търси събиране на вземането или чрез плащането му от дружеството или чрез принудително събиране след неговото прекратяване.
Същата възможност (да атакуват продажбата) съществува и за останалите кредитори на продавача. Тъй като, обаче, този случай е обвързан с наличието на повече изисквания и изключения, въпросът няма да е предмет на разглеждане в тази статия.
След като договорът за продажаба на дружествени дялове се сключи и се изпълнят всички предвидени от закона изисквания за прехвърлянето на собствеността им, промяната в съдружниците трябва да се отрази в Търговския регистър.
На основание чл. 40, ал.1 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/ дружеството е длъжно в 7-дневен срок от приемането на новия съдружник да заяви промяната за вписване в Търговския регистър. При пропускане на срока може да му бъде наложена глоба или имуществена санкция.
Подробности относно процедурата за прехвърляне на дружествени дялове може да намерите тук.
С оглед на гореизложеното, може да се обобщи следното:
Ако с договора за продажба на дружествени дялове не е уговорено изрично неразпределената печалба за периода до продажбата да се получи от продавача, правата върху нея принадлежат на купувача;
Купувачът поема задълженията за заплащане на оставащата част от капиталовата вноска и за заплащане на допълнителна парична вноска, при наличие на такава;
Когато купувач е външно за дружеството лице, трябва да се проведе процедура по приемането му за съдружник;
Продавачът трябва да има качеството на съдружник в дружеството;
Когато цената е над 10 000лв., тя може да бъде платена само по банков път;
При наличие на запор върху дружествените дялове или наличие на непогасени задължения на продавача към държавата, купувачът рискува за загуби ликвидационния си дял;
Дружеството е длъжно да впише в Търговския регистър промяната в 7-дневен срок;
адвокат Виктория Досева
Статията не представлява правно становище. Тя е изготвена абстрактно и не е съобразена с конкретиката на Вашия случай. Поради това не предприемайте правни действия въз основа на нея, а се консултирайте с адвокат.
За да избегнете евентуални проблеми при продажбата на дружествени дялове, е необходима предварителна и сериозна подготовка, както и запознаване с тънкостите на сделката. Ние можем да Ви спестим времето и усилията за това като Ви окажем пълно съдействие при реализирането на такъв тип сделки, за сте сигурни в качествената защита на своите права и интереси.
Ако имате нужда от съдействие, не се колебайте да ни потърсите.
Най-добрата защита е навременната защита.
Попълнете формата за запитване и изпратете въпроса си към нас. В рамките на три работни дни ще Ви бъде върнат отговор на посочения от Вас имейл.
Отговорите на запитвания не представляват правни съвети и становища. Ако искате да получите правно становище съобразено конкретно с Вашия случай попълнете формата за онлайн консултация или се свържете с нас на посочените телефон и имейл.
Адвокатска кантора “Досева” си запазва правото да не отговаря на запитвания, извън областта на компетентост на адвоката.
Попълнете формата за запитване и изпратете въпроса си към нас. В рамките на три работни дни ще Ви бъде върнат отговор на посочения от Вас имейл.
Отговорите на запитвания не представляват правни съвети и становища. Ако искате да получите правно становище съобразено конкретно с Вашия случай попълнете формата за онлайн консултация или се свържете с нас на посочените телефон и имейл.
Адвокатска кантора “Досева” си запазва правото да не отговаря на запитвания, извън областта на компетентост на адвоката.